Някога най-важната напитка беше водата, която населението събираше от извори или кладенци. Безалкохолните напитки, поради изобилието от качествени плодови и минерални източници в Сърбия, произвеждат голям брой качествени сокове и газирани и негазирани минерални води. Характерна е и домашна напитка, наречена боза, която се прави от царевица и мая. Маята също е безалкохолен заместител на бирата. Кафето, което се нарича турско или черно, е много популярно в Сърбия. Макар и по-малко популярен, чай също се консумира, както и кисело мляко и кефир.

Страната Сърбия със своя географски произход е идеален климат за отглеждане на овощни култури. Големият брой слънчеви дни и високото съдържание на захар в плодовете, прави този климат идеален за производството на качествени алкохолни напитки. От алкохолните напитки най-разпространено е виното, повече червено, отколкото бяло, медовина, особено в райони, където не се отглежда грозде и бира. Medovina е стара славянска напитка, която се пиела не само в Сърбия, но и в други балкански страни, както и на север. Производството на ракия чрез дестилация не се споменава през Средновековието. Този обичай възниква по-късно. По време на турското владичество Сърбия става известен производител на ракия, особено сливова ракия. Днес освен сливовата ракия са популярни различни видове грейпфрут, уилям, сайдер, стомах, дюля, хвойна, кайсия, орех, пелин, рис и много други.

Световните тенденции в производството на вино се следят внимателно, закупува се качествено вино оборудване и се въвеждат модерни технологични процедури. Редица винари са достигнали завидно ниво на качество на своите винарски продукти. В резултат на тенденцията на търсене на висококачествени вина с географски произход, съвременните млади овощни градини са доминирани от бели сортове вино: Шардоне, Совиньон, Бургундско бяло, Рейн Ризлинг, Италиански Ризлинг, Бургундия сиво и др., И поради липса на местно червено вино и интерес на потребителите към високо качество. червени вина с географски произход, в момента има много лозя с червени винени сортове: каберне совиньон и мерло, и в по-малка степен със сортове бургундско черно, франковка и португизатор. През предходните години обаче в домашния асортимент бяха въведени редица винени и трапезни сортове, които досега не са имали традиция за отглеждане у нас (Tempranillo, Fifth Verdo, Syrah, Marseille, Black Magic, Victoria, Matilda, Prima, Michel Paljeri и други).

Овощарството е било най-крупният поминъчен отрасъл на Кюстендилския край в продължение на много години. Не случайно районът е бил известен не само в нашата страна, но и в чужбина като „овощната градина на България”. Подходящите климатични и почвени условия в този красив край са благоприятствали овощарството да се развие в него още от дълбока древност, като това личи от изображенията на пауталийски монети от 2-3 век и от съобщения на пътешественици от по-късно време. До преди половин век кюстендилци са известни у нас като „сливари”.

Сливопроизводството в Кюстендилско се увеличава твърде много от средата на миналия век. Тогава значителна част от сливите започнали да се изнасят през Солун за Марсилия и някои други западноевропейски пазари, предимно в изсушено състояние под името „турски сливи”. За развитието на този отрасъл на овощарството е допринесло и обстоятелството, че при липса на ж.п. транспорт до началото на този век тяхното пренасяне в изсушен вид (изпичани в многобройните сливарски фурни по селата), както и изваряването от тях на прочутата кюстендилска сливова ракия е осигурявало все пак добри доходи на стопаните.

В Кюстендилския край се отглеждали лозя за задоволяване на местните нужди от вино. Има спомени за лозарството още преди Освобождението, като по разкази от старите хора по селата агата карал селяните да му садят лозе. В изорана и подравнена нива те правели дупки с железни лостове и в тях мушкали отрязани при кроенето на лозето пръчки. Някои селяни нарочно засаждали пръчките наопаки, но за тяхно учудване те пак се прихващали.

Майсторите на ракия твърдят, че хубава ракия става само от качествена суровина. „Суровината“ са плодове, добре узрели и с висока захарност. Най-популярни са гроздето, сливите и кайсиите, като ракията може да е само от един вид плодове (гроздовица, сливовица) или смесена, тогава се нарича плодова ракия. В Долината на розите в България пък произвеждат гюлова ракия от ферментацията на листенца от маслодайна роза, със или без добавка на захар, оцет и/или спирт. Могат да се слагат и различни добавки, за да се получават разновидности на основния продукт. В Добруджа, например, съществува обичай да се отделя дамаджана или друг голям съд с т.нар. ракия „първак“, с най-висок алкохолен градус, и в нея да се добавят поетапно различни видове плодове по реда на тяхното зреене. Това се прави докато почти не остане течност, а по-скоро колекция от „пияни“ плодове, които се сервират с лъжичка. Специалитетът се нарича „боле“ и е предназначен за дами.