Ниш е разположен в южната част на Сърбия, в долината на река Нишава, близо до вливането в река Южна Морава. Той е в по-широката пространствена зона на родопската маса, която се простира между динарските планини на запад, Велика Морава и Карпатско-балканските планини на север и изток. Този регион има изключително благоприятно трафично-географско положение. Тук минават най-важните пътища, свързващи Северна и Западна Европа с южната част на континента. Международният коридор 10 преминава през централната част на региона, така че има благоприятно транзитно положение, което значително влияе върху развитието на региона.

Сръбската кухня е разнородна, тъй като бурните исторически събития са повлияли на диетата на хората, така че всеки регион има своите специфики и разлики. Може да се каже, че решаващите влияния са били византийско-гръцки, тоест – средиземноморски, след това ориенталски и австро-унгарски. Приготвянето на храна е неразделна част от сръбската традиция и култура. В Сърбия е обичайно да се яде 3 пъти на ден (закуска, обяд и вечеря), като се отбелязва, че най-важното хранене е закуската, докато най-честото хранене обикновено е обядът.

Сръбската традиционна кухня включва съкровищница от вкусове и аромати, създадени от смесица от влияния на различни народи, преминали оттук и живеещи в тази област. Както в културата като цяло, това сливане на различни влияния е довело до оригиналност, така че богатата сръбска трапеза предлага незабравими вкусове, които могат да се усетят само в Сърбия. Сръбската кухня се характеризира с много разнообразна, силна и пикантна храна, за която грубо може да се каже, че е комбинация от гръцка, българска, турска и унгарска кухня. Преобладава употребата на месо, тесто, зеленчуци и млечни продукти. Приготвянето на храна е специална част от сръбската традиция и култура. В сръбските села кухнята се наричала още „къща”, а централната част била камината, която била важно, култово място, до което протичал ежедневието и се събирало цялото семейство.

Област Кюстендил е една от 28-те области на България, разположена в Югозападна България. Граничи на север, североизток и изток с областите Софийска и Перник и на юг – с Благоевград, а на запад – с Република Северна Македония и Република Сърбия. Oбхваща 9 общини – Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Сапарева баня, Рила, Кочериново, Невестино, Бобошево и Трекляно  със 182 населените места и с население 126 014 души.

Българската национална кухня отразява традициите на хранене, утвърде-ни през многовековната ни история под влияние на различни фактори – исто-рическо и обществено-икономическо развитие, географски и климатични условия, демографски промени, комуникации и влияние на други народи върху храненето на българина, обичаи, бит, религия, култура и др.

Траки, славяни и прабългари, участващи във формирането на българската народност, остават свой отпечатък върху особеностите на националната ни кухня. Траките са се занимавали с лов, риболов, земеделие (пшеница, лен, коноп, просо), овощарство, лозарство (произвеждат вино), градинарство, отглеждат животни. Теофрат (372 – 287 г. пр. Хр.) съобщава за наличие на орехи, кестени, дрян, круши, ябълки, глог, пелин, дива краста-вица, лози, нарове, маслини, бакла, роза. Според Плиний (23-79 г.) траките са умеели да произвеждат вино. От воден кестен приготвяли хляб; консумирали пиво и парабия (боза), които приготвяли от корени и ечемик и правели богати угощения. Според Ксентофант месото, млякото и млечните продукти (сирене, масло, извара, киселото мляко) участват в диетата на траките, но на трапезата им присъствали и разнообразни плодове. Според Хекатей жителите по долината на р. Струма са ядели масло с хляб; отглеждали са маслини, смокини, грозде. Вирон допълва, че траките употребявали много сланина и свинско месо. Хранелиса се с мед, мляко и сирене. Според Амиам Мицеин (IV в.) дълголетието на траките се дължи и на въздържането им от “лоши” храни и употребата на много мляко (прясно или сгъстено), пресни или изсушени плодове, зеленчуци и някои тревни корени. През римско време, траките са практикували различни балнео-процедури с минерални води и диетичен режим на хранене (менюто на тракийските жреци се състояла от млечна храна, плодове и зеленчуци).